Предоставяме на Вашето внимание обобщени данни от анализ, който съставихме за периода 2019-2022г. Изследването се базира на собствени изчисления, при които се използват данни на НСИ Инфостат, САПИ, Агростатистика и МЗХ.
На годишна база се изнасят между 36 000 и 46 000 продуктивни телета “месодайно направление”, които са неугоени и със средно живо тегло от 260 килограма. Отчитаме, че, ако тези животни се угоят до 550 килограма ж.т., това би покрило вносът на говеждо месо. Във връзка с пропуснатото месопроизводство, предлагаме да възложите на администрацията задълбочено обследване, което да бъде представено на следващия консултативен съвет по месо и яйца.
Износ на телета за периода 2019-2022
Година | Изнесени телета /брой/ | Средно живо тегло /кг/ | ОБЩО ЖТ при угояване до 550кг /тона/ | Кланично Тегло при 55% Рандеман /тона/ | Вносно месо /тона/ | Покриване на вноса /%/ |
2019 | 38,850 | 257 | 21,368 | 11,752 | 9,808 | 119.82% |
2020 | 36,652 | 270 | 20,159 | 11,087 | 10,390 | 106.71% |
2021 | 41,751 | 247 | 22,963 | 12,630 | 13,345 | 94.64% |
2022 | 46,425 | 270 | 25,534 | 14,044 | 11,209 | 125.29% |
Внос на говеждо месо срещу пропуснато производство
Модел за производство на говеждо месо за 2022 година
Обяснителни записки:
- Х-ка фуражи: Люцерна – 19%СП; Пшеничена слама; Ливадно сено – 12%СП; Зърна – Царевица, Ечемик, Пшеница 1:1:1; Слънчогледов шрот – 35%СП и Вит-Мин фураж HL-TopMix MF 500-1
- Дажбите са балансирани по норми за 1кг прираст чрез софтуер Hybrimin Futter5
- По средни цени на производител от НСИ за 2022г – 600лв/т зърно и 650лв слънчогледов шрот, изкупни цени на живо тегло 3.92 лв/кг ж.т. без ДДС.
- От общия брой са премахнати изнесените животни с предназначение за разплод и крави.
Предложения
Създадените технологични карти за “угоени говеда” и за стопанства от типа “крава с бозаещо теле” са положителен пример на желание за насърчаване на производството на говеждо месо и следва да им се намери релевантен начин за финансиране. Нашите предложения са:
- При предстоящата промяна на СП да се предвиди интервенция за угояване на говеда (10 – 24м.) и интервенция за подпомагане на разходите за клане, транспорт и административни документи в сектор “говеждо месо” или да се осигури нотифицирана целогодишна държавна помощ.
- Да се разшири обхвата на класификацията на трупно говеждо месо по системата (S)EUROP. Да се разработи механизъм за доплащане на килограм трупно месо преминало през кланица и класифицирано с цел изсветляване на сектора и справедливо заплащане за по-качествени животни.
- Да бъде подготвена програма за разширение и устойчивост на сектора с цел създаване на експозиция на вътрешния пазар, който има ключова роля в националната продоволствена сигурност. Да се реализира публично-частно партньорство с цел изграждане на угоителни центрове за говеда и кланица на кооперативен принцип. Към кооперативната кланица да се предвидят рендеринги за преработка на кланичните отпадъци и кръвта, преработката/търговията с кожи. Един подходящ пример е да се използват индустриални площи – публична собственост, които пустеят.
- Да се изработят обективни правила за изкупуване на телета през различните етапи за реализация (крава с теле – отбити телета и угоени телета за клане).
- Да бъде създадена нова институционална системата: еквивалентна на ВЕТИС, съобразена с нов инструментариум от софтуерни технологии, отворена към всеки от операторите по веригата и позволяваща ясна дефиниция на „месодайно направление“ и проследяване на месото от фермата до трапезата.
- Да бъдат предвидени средства за кампания за защита на българското производство на месо и неговото маркетиране.
- Да бъде насърчена комуникация между производители и преработватели.
Ефект от прилагане на предложенията – пазарен, икономически и социален
Направените предложения биха имали сериозни пазарни, икономически и социални отражения в позитивен аспект за десетилетия напред – както в селското стопанство, така и в преработвателната промишленост.
В допълнение към социалния ефект на заетост и осигуряването на качествено говеждо месо за българския потребител, в страната и при българските фермери биха останали около 150 милиона лева на годишна база. По-голям брой угоени животни и готови за реализация означава, че кланиците ще повишат оборота си и съответно производствените им разходи ще намалеят.
Това е нова ниша за огромния сектор зърнопроизводство, който може да добави стойност. В лоши пазарни години като тази, това е добра алтернатива за реализация.
Предложенията биха завършили цялостната стратегия на подпомагане по веригата на отглеждане крава майка-хектар-угояване.
Година | Пропуснато производство кланично тегло (тона) | Изкупна цена (лв/тон)** | Добавена стойност към БВП (лв) |
2020 | 11,087 | 6862 | 76,080,572.26 |
2021 | 12,630 | 7480 | 94,469,987.70 |
2022 | 14,044 | 9610 | 134,958,635.63 |
2023 | 15,448 | 9920 | 153,243,354.00 |
Общо | 458,752,549.59лв. |
Таблица: Икономически аспект
Обяснителни записки:
- За 2023 година прогнозираме темп на нарастване на пропуснатото производство с 10%.
- Средни изкупни цени на трупно говеждо от млади говеда 12>24м: EU meat market observatory.
В заключение, призоваваме Министерство на земеделие и храните да вземе предвид нашите аргументи и предложения. Декларираме желание и готовност за участие в активен диалог с администрацията и науката.