Aнализ: Пропуснато месопроизводство за периода 2019-2022г. и потенциал за угояване на ЕРД в България

Пълен текст на анализа – тук

Предоставяме на Вашето внимание обобщени данни от анализ, който съставихме за периода 2019-2022г. Изследването се базира на собствени изчисления, при които се използват данни на НСИ Инфостат, САПИ, Агростатистика и МЗХ. 

На годишна база се изнасят между 36 000 и 46 000 продуктивни телета “месодайно направление”, които са неугоени и със средно живо тегло от 260 килограма. Отчитаме, че, ако тези животни се угоят до 550 килограма ж.т., това би покрило вносът на говеждо месо. Във връзка с пропуснатото месопроизводство, предлагаме да възложите на администрацията задълбочено обследване, което да бъде представено на следващия консултативен съвет по месо и яйца. 

Износ на телета за периода 2019-2022

Година

Изнесени телета /брой/

Средно живо тегло /кг/

ОБЩО ЖТ при угояване до 550кг /тона/

Кланично Тегло при 55% Рандеман /тона/

Вносно месо /тона/

Покриване на вноса /%/

2019

38,850

257

21,368

11,752

9,808

119.82%

2020

36,652

270

20,159

11,087

10,390

106.71%

2021

41,751

247

22,963

12,630

13,345

94.64%

2022

46,425

270

25,534

14,044

11,209

125.29%

Внос на говеждо месо срещу пропуснато производство

Модел за производство на говеждо месо за 2022 година

Обяснителни записки: 

  1. Х-ка фуражи: Люцерна – 19%СП; Пшеничена слама; Ливадно сено – 12%СП; Зърна – Царевица, Ечемик, Пшеница 1:1:1; Слънчогледов шрот – 35%СП и Вит-Мин фураж HL-TopMix MF 500-1 
  2. Дажбите са балансирани по норми за 1кг прираст чрез софтуер Hybrimin Futter5
  3. По средни цени на производител от НСИ за 2022г – 600лв/т зърно и 650лв слънчогледов шрот, изкупни цени на живо тегло 3.92 лв/кг ж.т. без ДДС.
  4. От общия брой са премахнати изнесените животни с предназначение за разплод и крави.

Предложения

Създадените технологични карти за “угоени говеда” и за стопанства от типа “крава с бозаещо теле” са положителен пример на желание за насърчаване на производството на говеждо месо и следва да им се намери релевантен начин за финансиране. Нашите предложения са:

  • При предстоящата промяна на СП да се предвиди интервенция за угояване на говеда (10 – 24м.) и интервенция за подпомагане на разходите за клане, транспорт и административни документи в сектор “говеждо месо” или да се осигури нотифицирана целогодишна държавна помощ. 
  • Да се разшири обхвата на класификацията на трупно говеждо месо по системата (S)EUROP. Да се разработи механизъм за доплащане на килограм трупно месо преминало през кланица и класифицирано с цел изсветляване на сектора и справедливо заплащане за по-качествени животни. 
  • Да бъде подготвена програма за разширение и устойчивост на сектора с цел създаване на експозиция на вътрешния пазар, който има ключова роля в националната продоволствена сигурност. Да се реализира публично-частно партньорство с цел изграждане на угоителни центрове за говеда и кланица на кооперативен принцип. Към кооперативната кланица да се предвидят рендеринги за преработка на кланичните отпадъци и кръвта, преработката/търговията с кожи. Един подходящ пример е да се използват индустриални площи – публична собственост, които пустеят. 
  • Да се изработят обективни правила за изкупуване на телета през различните етапи за реализация (крава с теле – отбити телета и угоени телета за клане).
  • Да бъде създадена нова институционална системата: еквивалентна на ВЕТИС, съобразена с нов инструментариум от софтуерни технологии, отворена към всеки от операторите по веригата и позволяваща ясна дефиниция на „месодайно направление“ и проследяване на месото от фермата до трапезата.
  • Да бъдат предвидени средства за кампания за защита на българското производство на месо и неговото маркетиране.
  • Да бъде насърчена комуникация между производители и преработватели.

Ефект от прилагане на предложенията – пазарен, икономически и социален

Направените предложения биха имали сериозни пазарни, икономически и социални отражения в позитивен аспект за десетилетия напред – както в селското стопанство, така и в преработвателната промишленост. 

В допълнение към социалния ефект на заетост и осигуряването на качествено говеждо месо за българския потребител, в страната и при българските фермери биха останали около 150 милиона лева на годишна база.  По-голям брой угоени животни и готови за реализация означава, че кланиците ще повишат оборота си и съответно производствените им разходи ще намалеят. 

Това е нова ниша за огромния сектор зърнопроизводство, който може да добави стойност. В лоши пазарни години като тази, това е добра алтернатива за реализация. 

Предложенията биха завършили цялостната стратегия на подпомагане по веригата на отглеждане крава майка-хектар-угояване.

Година

Пропуснато производство кланично тегло (тона)

Изкупна цена (лв/тон)**

Добавена стойност към БВП (лв)

2020

11,087

6862

76,080,572.26

2021

12,630

7480

94,469,987.70

2022

14,044

9610

134,958,635.63

2023

15,448

9920

153,243,354.00

  

Общо

458,752,549.59лв.

Таблица: Икономически аспект

Обяснителни записки: 

  1. За 2023 година прогнозираме темп на нарастване на пропуснатото производство с 10%.
  2. Средни изкупни цени на трупно говеждо от млади говеда 12>24м: EU meat market observatory.

В заключение, призоваваме Министерство на земеделие и храните да вземе предвид нашите аргументи и предложения. Декларираме желание и готовност за участие в активен диалог с администрацията и науката.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *