Традиционната екстензивна паша на добитък е все по-често обект на атаки от страна на организации, които не успяват да представят пълната научнообоснована информация относно директното влияние на пасищни ЕПЖ върху националните паркове. Предложенията в подобни становища биха имали сериозни екологични, икономически и социални отражения в негативен аспект за десетилетия напред. Възстановителната паша и принципите на регенеративното земеделие показват окуражаващи признаци, че правилното управление на добитъка в планината може да обърне процесите на ерозия и да смекчи последиците от изменението на климата. Във връзка с това напълно сме убедени от нуждата да се изгради механизъм на доверие и синергия между домашни ЕПЖ, ДПЖ, диви животни, фермери и туристи.
Екологичен аспект
Няма научнообосновани доказателства, че ЕПЖ унищожават местообитанията на застрашени видове, нито че изместват популацията на диви животни. Напротив, ние забелязваме трайно увеличение на популацията на диви животни и прилагаме официален анализ на Изпълнителна агенция по горите от списание “Гора” – “Резултати от пролетно таксиране на дивеча” за 2007 и 2019 година.
2007 година 2019 година Процентно
Благороден елен 18.520 бр. Благороден елен 31.241 бр. +69%
Сърна 71.180 бр. Сърна 121.124 бр. +70%
Чакал 32.819 бр. Чакал 50.734 бр. +54%
Призоваваме Ви да не се нарушава балансът на екосистемата на НП, защото той ще се развали, ако домашни ЕПЖ напуснат парковете. Съществува и реална опасност от пожари: домашните ЕПЖ животните се използват за изпасване на сухия тревостой, с който в летните месеци само диви животни и домашни ДПЖ не могат да се справят. По мнение на специалисти има огромна нужда от тяхното присъствие.
Нека бъде правена разлика между интензивното и екстензивното животновъдство. Българското говедовъдство не е индустриализирано и в НП се ползват само и единствено методи на екстензивно отглеждане на добитък.
Били ли са ощетени парковете преди време, когато популацията на селскостопански животни в парковете е била много по-голяма? В исторически план глобалната популация на преживни животни е намаляла.
Природосъобразното използване на пасищата от говеда позволява бързото възстановяване и изграждането на силна екосистема, която е способна да усвоява десетки пъти повече въглероден диоксид чрез процеса на фотосинтеза. Здравите и зелени пасища произвеждат кислород. За да бъдат опазвани естествените процеси в планината, говедата са необходими на почвата, на хищниците и на цялата екосистема (вкл. насекоми, бръмбари, птици, лалугери). Най-благоприятният начин за подсилване, подсяване и увеличение на гъстотата на тревостоя е животинската тор. Научно доказано е, че една крава разнася до 3000 семена на ден по пасището. Няма друга форма за усвояване на тревата, карбонова фиксация на въглеродни емисии, подобряване на микробиология на почвата и екосистемата. Абсолютно недопустимо е да се счита, че ЕПЖ вредят.
Без преживни животни няма възстановяване и подобряване на почвата. Научно доказано е, че преживните животни участват в процеса на създаване на почвата, тревостоя и улавянето на въглеродни емисии. Домашните ЕПЖ са директен инструмент за всичко изброено до момента.
Икономически аспект
В сравнително обезлюдени райони като НП поминъкът на хората зависи до голяма степен от практикувано с хиляди години традиционно екстензивно говедовъдство. Тези планини и преди присъствието на туристи да е било толкова засилено са давали храна на огромно количество хора. Осъзнаваме, че присъствието на домашни преживни животни в планината създава дискомфорт на хора несвикнали с тях. Да не забравяме, че тези животни са източници на здравословни месни протеини, които самите те консумират. Нека се обърне внимание на това, че високопланинското животновъдство съществува преди високопланинския туризъм.
Икономическата несигурност на говедовъдни ферми в непосредствена близост до природни паркове, забрана за пашуване и премахване на финансовите стимули по мярка “Пасторализъм” ще принуди подобни стопанства да прекратят изцяло своята дейност и принос към осигуряването на част от продоволствената сигурност на Р. България. Те не разполагат с друг вид пасища освен в национални паркове и това не трябва да бъде пренебрегвано.
По отношение на въпроса със субсидирането и финансовите стимули смятаме, че това е проблем на държавата и хората, които се възползват от това без да са реални животновъди. Нашата цел е само реални фермери със знания и реален поминък да получават субсидиране. Дълги години се изследва холистичния подход, в който някои лоши практики на паша следва да се заменят с по-добри практики (като ротационна паша). Важно е да бъдат обучени фермерите и да се създадат условия и от двете страни.
Взаимовръзката вид, порода, тегло и зоогенна ерозия
Противно на лансираното от различни лобистки организации, държим да бъде взето под вниманието изследване на Вячеслав Андрейчук et al. от 2018 на тема “Краткосрочни въздействия на пашата на добитък върху растителността и формирането на коловози във високопланинска среда”, където в Табела 1, 4 и 5 нагледно е доказана абсолютната липса на взаимовръзка между килограмите, породата на животното и почвената ерозия. Дори напротив. Поради спецификата на копитата и статичното налягане, което упражняват еднакъв брой животински единици овце предизвикват много по-голяма ерозия от същия брой животински единици крави. Няма абсолютно никаква научнообоснована взаимовръзка между килограмите на едно животно и почвената ерозия.
Предложение
Необходимо е да се изгради механизъм на доверие и синергия между домашни преживни животни, диви животни, фермери и туристи. Поради тази причина сме склонни да участваме в създаването на наръчник от добри практики и правила съвместно с парковата администрация, природозащитни организации и ресорното министерство.
Източници:
Реймънд Муни “Регенеративна паша и ползата от добитък върху почвите” (2019)
Списание “Гора” юни (2007) – юни (2019)
Александър Н. Христов “Преживните животни през времето” (2012)
Мария Норборг “Холистичен мениджмънт” (2017)
Вячеслав Андрейчук et al. – Краткосрочни въздействия на пашата на добитък върху растителността и формирането на коловози във високопланинска среда (2018)
